Когато срещнахме Дара за пръв път, тя живееше зад един блок в гр. Враца заедно с още няколко женски. Всички те бяха родили и имаха котенца. Имаше хора, които ги хранеха и харесваха, но за съжаление само до там- хвърляне на храна от прозорците, без прибиране вкъщи или поне кастрация. Имаше и жалки, прикрити убийци, които ги мразеха. Първоначално идеята ни беше да кастрираме майките и да опитаме да задомим малките, но след като голяма част от малките бяха убити с отрова, се заехме и с тяхното приютяване и спасяване от улицата. За добро или зло, успяхме да хванем и Дара, която беше една от най-страхливите от котешкия прайд. Когато се преместихме да живеем в къща на село, Дара издебна първата удобна възможност и избяга навън заедно с Пинки. След няколкодневно криене се появиха пред къщата, но не искаха да влязат вътре, бягаха и се криеха при опитите ни да ги приберем. Хранехме ги, но те предпочитаха да си стоят навън, спяха в селскостопанските постройки наоколо и на пръв поглед нямаше нищо обезпокояващо-тук е много по-спокойно отколкото в града, те са кастрирани и ваксинирани. Докато на Нова година Дара не изчезна, а на следващия ден я открихме в безпомощно състояние, скрита в една постройка. Въпреки че се влачеше, успя да избяга и отново да се скрие, но на другата сутрин успяхме да я хванем. Единят ѝ заден крак беше премазан, а другият не се движеше, не можеше да стъпва на него. Оказа се, че той е с извадена тазобедрена става и се наложи оперативно наместване с имплант. Надявахме се премазаното краче да се оправи, но се оказа, че и то трябва да се оперира защото липсваше много кожа и не можеше да се възстанови и трябваше да се ампутира. Наложи се кожна пластика, направиха ж присадка с кожа от гърба. Двете операции бяха скъпи, събрахме над 2000 лева за тях, но и двете крачета на Дара бяха спасени и тя ще може да живее пълноценно благодарение на лекарите от ЦВК, София и дарителите. Преди тя беше много дива и несоциална, но около всички премеждия, операции и превръзки стана по-социална и вече ни позволява да я галим. Имаме надежда скоро тя да стане още по-социална и напълно готова за осиновяване. За тази цел търсим подходящ приемен дом, където да ѝ се обръща внимание и да прекарва повече време в човешка компания. Ко някой пожелае Дара за домашен любимец, тя би могла да бъде осиновена и сега. Ако искате да станете временен стопанин или да осинoвите Дара- пишете ни.