По „стара българска традиция“ вече ненужните кучета се изоставят някъде- да умрат или някой друг да ги хареса и вземе. Това някъде обикновено е на извънградски път, в града или в някое село, но най-често стопаните не подбират толкова ландшафтните особености, а просто се стараят мястото, на което ще изоставят кучето си да е непознато за него и отдалечено от дома за да не може то да се върне и да трябва да се занимават отново да го „махат“. А когато в България настанат празници, винаги има бум на изоставени кучета (и котки).
Тази година Лобо беше нашето великденско куче. Стопанинът му е решил да го изостави на пътя между селата Девене и Три кладенци, близо до Враца, а той не е разбрал, че го изоставят и дни наред е чакал на същото място да се върнат за него…
След като се убедихме, че Лобо не чака никой работещ или живеещ наблизо, а наистина е изоставен, трябваше да се опитаме да го спасим. Защото едва ли щеше оцелее така както си лежи кожа и кости на пътя между селата. Нямахме къде да го настаним и затова търсихме приемен дом, първо беше в един двор в с. Борован, след това в двор във врачанската вилна зона. И на двете места живееше вързан и сам и това много го измъчваше.
От 30.06. до началото на септември Лобо имаше приемен дом в с. Чирен 
<3 Там живееше свободен в двор и имаше хора около себе си! Благодарим ти, Лидия, че пожела да го приемеш в дома си <3
Вече разбрахме, че Лобо се разбира добре и с деца 
🙂 Когато видя трите си усмихнати приемни стопанчета, той веднага се остави да бъде гушкан и гален! Имаше възможност да се запознае и да свикне и с котки защото приемната стопанка има два осиновени котарака.
Сега Лобо е временно в нашия двор. Той преживя много- глад, изоставяне, самота, боледуване, живот на синджир. Лобо не само вече здрав и с нормално тегло, но и ваксиниран, кастриран, чипиран, социален и мил, той е готов да търси ПОСТОЯНЕН дом! Споделете за да му помогнете да го намери!
